През плътна като камък мъгла,
през която някои виждат
(но повечето нищо не виждат),
поели като в приказка
кораби -
и утринта разказвала истории
в ушите на моряците,
и те танцували сами по палубите, зад кърмата
спокойствието гинело -
поради присъствието на мъглата
и поради пътя.
Подхвърляли търговците на риба
рибешките карантии на деня и викали му Fisketorg
и мислели че е красива утрин, но че най-красиво
е ако в такава утрин
заминаваш.