Андра Ротару: Половинките

ПОЛОВИНКИТЕ

не зная по каква случайност днес трупът ми изглежда свеж.

цялата стая е начало на лято

даже таванът, който преди беше толкова бял.

сякаш е безкраен ден, в пълна с цветове стая,

- ти, отпуснат в единия край на тавана, а аз

до стена, покрита с клони.

кой да си пожелае този подслон

толкова тесен, че при всяко докосване обръща вътрешностите си наопаки.

(стените се забързват към тавана, подът към прозорците,

аз и ти винаги тичаме към противоположни ъгли.)

- така ни е добре, крещим едновременно един към друг.

и плътта им се разтваря: те са носители на

пронизителна касапска светлина

Превод от румънски: Лора Ненковска