ПОЛОВИНКИТЕ
не зная по каква случайност днес трупът ми изглежда свеж.
цялата стая е начало на лято
даже таванът, който преди беше толкова бял.
сякаш е безкраен ден, в пълна с цветове стая,
- ти, отпуснат в единия край на тавана, а аз
до стена, покрита с клони.
кой да си пожелае този подслон
толкова тесен, че при всяко докосване обръща вътрешностите си наопаки.
(стените се забързват към тавана, подът към прозорците,
аз и ти винаги тичаме към противоположни ъгли.)
- така ни е добре, крещим едновременно един към друг.
и плътта им се разтваря: те са носители на
пронизителна касапска светлина
Превод от румънски: Лора Ненковска