Никола Маджиров: Пробуждане
ПРОБУЖДАНЕ
В привременната прегръдка
за вечност говоря.
Вятърът носи молбите на камбаните
между перата, върху които подпираме
нашите сънливи лица.
Утро е. Влажен въздух минава под
виадуктите, облаците се разделят през
допир, сградите – през полета на лястовиците,
земеделците се молят за дъждове,
които спират, дърветата едновременно
се отказват от листата и така
небето става по-голямо.
Нежни са твоите длани тази сутрин и
нежен е цветът на твърдия бадем.
В най-близката църква от векове
се говори за любов, която
ще ни надживее.
Превод от македонски: Роман Кисьов