Силвия Чолева: Гошко

„Гошко” е най-новата книга на Силвия Чолева. Нишките на външния свят и личната съдба се преплитат ту в синхрон, ту в опозиция, за да пленят въображението с фината чувствителност и магичното обаяние на таланта. Разкази, в които краят често е начало на размисъл.

Иглика Василева

Силвия Чолева разгръща пред нас виждане за нещата от живота ни, каквото още не се е появявало в нашата литература.

Любов Кронева

Персонажите, които занимават Силвия Чолева, са на ръба, малко отвъд границата на светлината, продукти на неуютни обстоятелства, над тях витае усещането за нередност, но така и никой не се сеща да светне.

Стефан Русинов

„Гошко“ е много подходяща за есента не само заради корцата си.

Десислава Желева

"Гошко" е много по-екстровертна книга от "Зелено и златно", но това не я прави по-утешителна. А читателите търсят прошка за греховете си, докато четат.

Марин Бодаков

„Когато бях малък – казва Клод Роа в есеистичната си книга „Далечният приятел”- мислех, че ходиш на театър, за да минава времето. Сега знам, че ходиш на театър, за да му попречиш да минава”. Тази формула на именития френски писател си припомних неволно, когато се зачетох в новата книга на Силвия Чолева с миниатюрното заглавие „Гошко”, зад което изненадващо вибрира неочаквано остро, съвременно светоусещане, насочващо вниманието ни към множество напрегнати ситуации и състояния, причинени от душевни, духовни и нравствени проблеми и дилеми. Впрочем тази простичка формула на Роа става все по-валидна за изкуството днес, поради неудържимите инвазии в това крайно усложнено време с незавидния хал на днешния човек, изнервен и затворен в немотата на своя субективен свят. Затова са и тези усърдни психологически „разкопки” в книгата, за да попречат на времето да отмине безнаказано. „Защото може ли някой да каже кой е истинския ни живот? Знаем ли как животът на другите преминава през нас и какво ни остава след това?”, болезнено заключава авторката, загледана в забързания линеен поток на времето. В тази неспокойна книга, с непрекъснатото стилно и структурно аранжиране на житейските ситуации и факти.”

Иван Теофилов

• • Заглавие: Гошко

  • Автор: Силвия Чолева

  • Издателска къща "Жанет 45"

  • Оформление: Надежда Олег Ляхова

  • Редактор: Иглика Василева

  • Дата на издаване: 09.2013

  • ISBN: 978 954 491 951 1

---

Къде започва един разказ, една история? Дали на мястото, където сега сме, място, което няма нищо общо със случилото се? Или започва там, където сме били тогава, когато това е станало? И къде свършва? Там, където е краят й? Или отзвучава след него, ехо, което няма край? Или краят на разказа не е в края му, а в неговото несвършване? В излиняването на историята, в умората на героите, в тяхното безразличие? Дали ако се върнем там днес, ако сме се връщали и се връщаме от време на време, станалото ще е все още непомръкнало, все така отчетливо, с такава сила на усещанията, както тогава? И този, който разказва, ведно с този, на когото разказва еднакво ще възприемат тази история? Ако не, тогава каква е историята? Какво си мислим, че разказваме и какво се чува от нашия разказ?

Из разказа „Гарата”