СМЪРТТА
Смъртта е когато сърцето не бие, бие часовникът.
Любовта е когато сърцето бие, не бие часовникът.
Навярно това простичко сравнение показва
защо сега поглеждаш към часовника си.
Ти знаеше, че чакането удължава вечността
и любовта, това чудо на смъртните,
кара вечността да се засрами,
ала смъртта не чака абсолютно никого.
Дългият летен следобед
се спускаше върху ковчези и часовникови кули,
разрушенията знаеха,
но ти не знаеше,
че войната прави чакането ни безсмислено,
а в запазването на живота
е самата Истина.
Тя мъртва ли е?
Избягала ли е без теб?
Или може би не бяхте вече влюбени?
Не дава отговор смъртта.
Животът беше бягство
и оттогава любовта
не спира да бие
в пулса на часовника.
Превод от английски: Людмила Миндова