Онур Бехрамоглу: Макар че аз
макар че аз
бяха уплашени толкова много
макар че аз не да руша дойдох –
а да изграждам
кървяха наранени
от любов несподелена
от своето отдаване от срещата си с вятъра
не кацаха по техните прозорци вече гълъби
играчките скърбяха без деца
и не миришеше градът им на море дърветата без сянка бяха
и думите ми ги тревожеха
макар че аз не да руша дойдох –
а да изграждам
изгубени и търсещи
сърцата им не забелязваха
реките потоците и вадите
помръкнаха лицата им и потъмняха
докато безмилостно ги влачеха въртопите
гледаха ме в очите като завоевател
макар че аз не да руша дойдох –
а да изграждам
бяха в ужас и бяс
от домашните и с колко ще преминат по-нагоре
като стари кукли на конци
под кукловод
изблъскаха ръцете ми
с вода за ближен
макар че аз не да руша дойдох –
а да изграждам
все гледаха часовника
докато си пиеха чая докато си приказваха докато мълчаха докато поливаха цветята докато се любеха докато умираха
не усещаш ли пулса им? това е защото не бият сърцата им
заграждаха се с телените мрежи
криеха се в окопите на самотата си
когато раждаха като метеж децата си заченати от любовта
макар че аз не да руша дойдох –
а да възграждам
да излекувам тупкащите рани със златото на слънчогледа, да спра кървенето – със аленото на зората,
самотата в Съдния ден – с проливен дъжд,
безнадеждните болки – с полета на орлите,
да утеша бащите наранени с мириса на дъщерите, майките – на синовете с буйната им младост,
на сънените ниви – изкласилото жито,
да дам на забранения плод меда на първата целувка,
аз горя аз пламтя
за да разпаля
отъня на гладните и голите
и сграбчилите тъмнината факли
аз дойдох за да градя
Превод от турски: Йорданка Бибина