Ефтим Клетников: Благовестие
БЛАГОВЕСТИЕ
Имат понякога пълна точка
знаменията и песента
сред зимата на Вселената.
Жетвите ни са оставили черни класове,
но от тяхното зърно раззвездява,
наедряла, картината на Привидението;
Седнали между съзвездията и мрака,
ние държим купчина семе;
слушаме как хваща корен
плодородният гръм на пролетта
и вярваме, че ще утихне
снежната виелица зад съзнанието.
В миг такъв, повторно
се възобновяват редът и гъстотата,
и пада светлина във раната на Човека;
Някъде гръмват тръбите:
металът целува небесата
и избликва Извор и в Песента
на Вестта, изречена от Ангела,
пълна със семена и цветя,
от чиято тайна, от нищо друго,
зачена и Нейната утроба,
и роди богато.
Превод от македонски: Роман Кисьов