Владислав Христов: Тея чака влак
безкрайни са й мислите въже по което той се изкачва нагоре все по-нагоре и няма връх зад облаците само нейният глас в мъглата му е ориентир следвай ме не се бави кратки са дните тук нощите студени но на кого е всъщност този глас след който той върви чии са тези мисли тъй безкрайни едва сега прекъснати от писъка на гаровата свирка
Из Снимки на деца", 2010 г.