Трябваха му тридесет и няколко години, за да стане
човек от хартия, класически билдунгсроман;
тригодишен, клечеше върху нощното гърне и под
нечий надзор се притискаше към парното, а зад прозореца
богатите духом отиваха на опера,
а бедните - където сварят.
А сянката на оня от хартия
(имаше само една сянка, сянка на страх, имаше само една
сянка оня от хартия)
със сянката на лампата
играеше театър
на сенките,
изнасяше монолог
за преимуществата
на кръглите копчета
или кафявите връзки за обувки.
Противно на представите, има мъже,
които се радват, че
не са родени във време на война
(впрочем, далеч не всички са от хартия).
Когато се прибираше,
човекът от хартия кашляше хартия,
пускаше хартия в хартиените
кесии на бездомниците,
теглеше хартия от банкоматите,
купуваше приготовления за бъдещето,
което го причакваше вече
тридесет и няколко години.
Щом се прибереше,
загасяше лампите
и сънуваше
всяка нощ
изтръпнал,
всяка нощ,
(събуждаше се подмокрен)
всяка нощ
сънуваше
гладиоли
и железници,
гладиоли
и железници,
гладиоли
и железници
и гладиоли.