КОГАТО СЕ ЗАВЪРНЕШ ОТ ЗАТВОРА
улица "Поушетова", Любляна
Когато се завърнеш от затвора, ще тръгнем заедно
по старите кръчмета, сега е пълно с банки във фалит,
гъмжи от нелечими болести и супермаркети,
задръстени са дробовете на планетата, затворен изходът.
Когато се завърнеш от затвора, прекрасна моя победителко с
чудесна шапка, надолу чисто гола, заедно ще се печем на слънцето
по градските поляни, където се протягат гущери, зелени
като детските години, като гнездо под сух улук,
като тритони и като извора на Соча. После някой, не аз,
тогава ще извика припряно с баритонов глас,
че трябва веднага да се предадем, ръце да стиснем,
татуировките да махнем… И тем подобни други лесни работи.
Човек, огромен като канара, не аз, ще скочи до вратата
и пиянската компания ще изостави, за да чуе отвънка новините –
че да не го накиснат после за мълчание и равнодушно мнение
(обществено, разбира се) и птичи грип, когато се завърнеш от затвора.
От стихосбирката "Контрабандисти", 2009 г.
Превод от словенски: Людмила Миндова