Каква поезия е жената
каква поезия е жената
рано сутрин сред уюта на завивките
в най-нежна паяжина с аромати – разпилени нишки
далеч от дребни мъдрости
от глупави и неразбрани извинения
с микроскопична длан
докосвам нейното красиво петолиние
от слънчевите ласки по гърба
до крехките извивки на сол ключа
под коляното
потъват стиховете в меката й плът
и се разливат
своенравно