Сърцето ми нощем
Нощем
дочувам сърцето си
пулсът му
е мелодия на влюбен музикант
обикнал хаоса.
Неподвижна в леглото
очаквам да се въздигне
от калта
обляна в кръв певицата
на живота ми.
И тъй както тромбоза
е заразила тишината
и са станали железни тежки
зрънцата въздух
около кожата ми,
за да избягам от познатото
към друго познато се връщам
изгубено и то: към теб.
Измествам се отчаяно
от субекта
към обекта
който е вечен
и свети с пъпа си
в средата
като огромна електрическа крушка.
Не че не ме е страх
но ако нощта е благосклонна
се отварят порите
влизам и излизам в тялото си
и го виждам сърчицето си
бучка пръст
облегната на светлината
светлина безпределна
светлина досегаема както водата
да се усмихва на мъртвеца
който е познало
далеч преди мен.
Превод от гръцки: Яна Букова