НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ ЧАРШАФИТЕ
Та така, тя е симпатично момиче, тази Мила Вукоман, тъй да се каже, обикновена, но с неповторимата дарба на ясновидка по отношение на чаршафите. Не се знае откъде й идва способността, докато разглежда чаршафите, да отгатва какво се е случило и дори какво ще се случи в тях. Би могло да има някаква връзка с потенето и със следите от пот, с различните видове омачканост и изпънатост на чаршафите, както и с хилядите други знаци, невидими за нас. Не, в никакъв случай умението й не се простира върху целия свят и върху всички периоди във времето; просто нейното поле се ограничава само до тукашните чаршафи, за тях, на тях, под тях. Докарайте Мила сутрин вкъщи, отведете я до леглото си и ще видите чудо. Тя като че ли изпада в екстаз. Дълго оглежда, пипа, гали, души, а най-накрая се съблича и сама се пъха в чаршафите, въргаля се из тях, мърмори, дори заплаква или избухва в смях, понякога заспива...
Ала накрая ще слушате с отворена уста. Често знае дори какво сте сънували, знае и неща, които не бихте доверили на никого. Ще ви каже дали сте спали сам или с някого. По гръб или на една страна. И дали сте се любили. Ужасно е, като започне да ви разказва и показва как точно сте го правили. Или ще ви каже кога сте заспали, в колко часа, дали ви е мъчило безсъние, ще ви опише как сте ритали, неволните ви движения, ще изговори думите, които сте изрекли на глас при дълбок сън.
Мила обича, признава го, да работи с недокоснати чаршафи. Като са омотани на топка, казва, всичко е прекалено очевидно. Това е детска игра. Нищо работа. А като са сгънати, изгладени, сякаш никой не е лежал отгоре им, вече е истинско предизвикателство, сериозно четиво за нея. Тогава надминава себе си. Ще открие и най-невидимото срамно косъмче по тях, следа от най-микроскопичната капчица семенна течност или телесен секрет, ще забележи всяка разместена нишка в тъканта на чаршафа, ще ви погледне в очите и ще прочетете в нейните, че знае всичко.
Понякога, но само от време на време, познава и какво ще се разиграе на следващата нощ или на по-следващия ден, в следобедния сън. Ако не е нещо страшно, ще ви каже и него. Впрочем може да ви чака и някоя болест, висока температура или да ви връхлети неизлечима тъга, Мила ще ви предскаже и това, ако сте близки с нея. Но няма да ви каже, ако види бликнала кръв или предсмъртен хрип, мозъчен удар или бебе, което ще задушите неволно с гръдта си, докато го кърмите, сънена, изтормозена, едва удържаща очите си отворени, посред нощ. Не, няма, само ще побегне или ще се опита да избяга.
Този път не побягна. Сега спокойно лежи до мен, в чаршафите, а аз съм все още задъхана. Очите й са затворени, моите също. Сутринта я повиках, паникьосана, но успях да махна мръсните чаршафи и да застеля нови. Мила е наша приятелка и не би ни отказала никога нищо. С мъжа ми я разбираме. Ала и аз имам пророческа дарба и нощес видях ясно, че те двамата ме мамят, в съня си видях съпруга ми в същото това легло, предишния следобед, докато аз бичех втора смяна като дежурна сестра в шоковата зала, беше точно с Мила и не й правеше само портрет с въглен... Ще видиш ти едно рисуване, помислих си аз. Той, уморен и доволен след напрегнатия ден, тихо похъркваше, а аз станах, отидох в кухнята, върнах се и му прерязах гръкляна. После му отрязах проклетия член, завих го във вестник и го пъхнах под леглото. А него, заедно с чаршафите го замъкнах в банята.
И Мила, след паническото ми обаждане, пристигна веднага. Въведох я в спалнята, тя погледна към леглото и изохка. Хълцаше и се събличаше като хипнотизирана. Не я прекъсвах, не й казах нищо, оставих я да се съблече чисто гола. Застанах до нея. Хлипаше. Аз развързах нощницата си. Само дръпнах връзките на раменете. И тя се свлече, сякаш едва чакаше да се отърве от мен. Държах дясната си ръка зад гърба. Двете с Мила сме еднакви на ръст и зърната на гърдите ни се допираха. Гледаше ме в лицето, но не вярвам да ме виждаше. Намушках я долу. Преви се одве. Бутнах я на леглото, в чистите завивки, и се бухнах след нея. Завладя ме демонът на отмъщението и продължих да я мушкам и мушкам, все долу.
Мила имаше обичай да казва: „На каквото си постелеш, на това ще спиш.”
Е, сега ни нарисувай, шепнех на мъжа си, който се къпеше в банята, в чаршафите от снощното ни любене. Нарисувай ни така, една до друга, в леглото, червени, сякаш сънени или заспали, и това ще е най-добрият ти акт. Нарисувай ни, докато пенисът ти със скромните осемнадесет и пет сантиметра, и девет милиметра, и девет милиметра! както обичаш да казваш и повтаряш, та същият този, толкова и толкова дълъг пенис е под нас, а ние лежим отгоре му, нарисувай ни така, защото можеш да ни рисуваш само сега и никога вече.
из „Прочетено в очите ти“
Превод от сръбски: Русанка Ляпова