Приказка от Малацки
на Станислав Словак
Пристигнах тук,
отникъде изникнах,
възправих се,
любовен призрак –
сякаш вечно заедно били сме ние,
ти изрони лишеите от душата ми,
а след това откри, че ме обичаш!
Захвърлих всичките съмнения
относно минали любовни провидения
и предстоенето на Края,
излекувахме се взаимно!
Как - докога?
Надявам се – завинаги!
Из „Покана за баща” (изд. „Ерго”, 2012)