ПЕТОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРАТА
или за литературната криминалистика и нейните следователи
След поредица публикации в последно време на мои размисли върху книги на съвременни български автори, получих много имейли и обаждания. Повечето от тях с поздравления за оригиналността на възприятията, нестандартния поглед върху текстовете и подчертано нематериалния подход към един все пак матирален обект. Разбира се имаше и думи на неразбиране и неодобрение. Цитирам – „и какъв е тоя шибан дискурс, в който вкарваш текстовете”. Но всеки може да коментира нещата само и единствено от еволюционното духовно ниво, до което е достигнал и няма никакъв шанс шебекът да гледа на света и да разсъждава като човек.
Това ме наведе отново към размисъл.Този път реших да напиша тази статия, но не като защита.Защитата е първият знак за отстъпление(според военните стратегеми). Още по-малко като обяснение. Боговете не дават на никой смъртен обяснение за своите решения (или текстове).Защото имат поглед върху всичките единайсет измерения (вж.Теория на струните, М-теория), а не само и единствено върху нашия триизмерен свят. За разлика от тях смъртните разбират само онова, което искат да разберат и за което имат действащи, незакърнели сетива.
Тази статия е вид формулировка. Дешифриране на над-смисъла, който особено силно ме занимава в последните двайсетина години.Тя е още опит за изговаряне на новата постановка, която вече се е превърнала в неотменима част от мен самата.Тя е и артикулиране на непонятното(засега) и подаването му във форма и вид, достъпни и понятни за широките маси. Превод на онова объркващо и неразбираемо посление и изобщо всичко, с което боравят новите времена и новите поколения, изискващи свои нови дефиниции и изразност. И нов език.
В стремежа си да бъда отново по-ясна за мнозинството, се спрях на термина „литературна криминалистика” и нейното конкретно изражение – текстовото разследване. Разглеждане на писмения текст от позициите на един наистина съвършено нов ”шибан дискурс”, който обаче е в абсолютна хармония с новото мислене и възприемане на действителността. В унисон с Цялото.
Въпросите, които веднага възникват, са: литературоведите не правят ли същото? А литературните критици, историци, семиотици, езиковеди и пр.?
Всички тези дейци в полето на изящната словестност се ограничават само в Триизмерното пространство на текста.Литературният криминалист вижда субекта четириизмерно, дори – петизмерно.Той работи със/във още няколко измерения – над-смислови.Материализирането на писменото слово. Връзката на същността, ядрото на текста с цялото.Въздействието му в измеренията и естествено – отговорността на автора за създаденото от него.
Тук не иде реч за сбора от черни знаци върху бяла повърхност. Нито за разчитане на вложения в съответните символи смисъл (макар че често и той се губи). Нито за различните тълкувания на този първичен смисъл (как и какво е искал да каже авторът). Нито за познатата интертекстуалност*, или някакви интердисциплинарни модели**, или всякакви там надфразови структури***. Всичко това (и подобното нему) влиза в омагьосания кръг на Трите измерения, в които се движат литературните специалисти и предъвкват едни и същи неща от десетилетия.
*при Бахтин – интерсубективност;сборникът „Теория на целостта”(1968)например, съдържащ статии от М.Фуко, Р.Барт,Ж. Дерида,Ф.Солерс, Ю.Кръстева, напипва посоката, но не и ядката на проблема.
**или мултидисциплинарни - механично съчетаване на отделни научни дисциплини(физикохимия, геобиология и др.)
***неезикови текстове, хетерогенни текстове и пр.
Но на този етап това все пак е нужна и полезна дейност, която трябва да служи като основа.След което идва надграждането, което обаче аз срещам в много редки случаи.Малко са теоретиците, които обръщат внимание на факта, че старите литературни формули и езикови формулировки отдавна са се изчерпали и вече не могат да изпълняват адекватно функциите си.Само един пример : „Литературният художествен текст е изцяло изграден върху фикцията и семантиката му не се отнася до означаване на реални събития и личности”(из статия в учебно-образователен сайт). Вярно е – в Трите измерения на текста.И съвсем недостатъчно и твърде неточно в Петото измерение на литературата.
В ПИЛ (петото измерение на литературата) се проследява духовният смисъл на текста(над-текст).Неговото създаване, еволюция и край(условен, разбира се). Съществуването му едновременно и като самостоятелна енергийна единица, и като част от всеобщия поток.Многоизмерен модел,както го наричам – М-модел на текста(по аналогия с разработваната М-теорията в най-новата теоретична физика*).Деформациите му, ако има такива. И най-важното – метериализирането му.Т.е. способността на енергията му да се вплътнява, сгъстява и създава реални обекти и събития.
Веднъж написан, текстът вече носи три смисъла.Първият – земният, материален и основополагащ, който е предмет на изследване в Триизмерното пространство.Вторият – ангелският, небесен или духовен.Третият – божественият**. До последния от изброените все още никой смъртен не е допуснат. В полето на първия, както отбелязах, работят и са работили всички минали и настоящи литературни теоретици.Затова аз избрах да се фокусирам върху втория текстови смисъл.
*Теория на струните – модел от теоретичната физика, който обяснява всички налични в природата сили и елементарни частици;също така – Теория на суперструните и някои нейни разновидности, които представляват гранични случаи на една още по-нова теория М-теорията (Едуард Уитън, Майкъл Дъф, Браян Грийн)
**в тази статия използвам термини, които са общопонятни.
И като напомняне ще отбележа също, че първото от тези семантични ядра е изначално консервирано, непроменимо и постоянно.Вторият текстови смисъл обаче е подвижен.Може да се видоизменя и трансформира, в зависимост от много фактори.И това беше фактът, който първоначално привлече вниманието ми.След което започнах съвсем съзнателно и целенасочено да търся и откривам причините за него.Корените му.
Работата на литературния криминалист е да обследва мотивите за появяването и развитието на даден над-смисъл(М-смисъл) в определен писмен текст. Как този над-смисъл е проявен, назован. Секвенциите (кодовете) му в и извън границите на словото.Последствията, до които може да доведе той.И разбира се - отговорността, пред която се изправя автора в качеството си на творец.
В криминологията съществува един ефективен метод, наречен „възстановка”. Цялото престъпление се „изиграва” от началото до края.Участниците се поставят в същата среда, сред същия декор, при същите условия, за да се проследи процесът, довел до трагичния резултат. До случването на престъплението. Целта на тази „възстановка” е по-голяма нагледност и вникване в личността на престъпника.
В ПИЛ текстът се „изиграва” от първата главна буква до последната точка. Той се проектира холограмно в над-съзнанието и проследява целият процес на случването като включва всички страни – мотив (подтик, вдъхновение, искра), решение за написване (създаване), изпълнение (самото полагане на текста в писмена форма), обстоятелства (преди, по време и след написването), оръдие на престъплението (език, изразни средства, семантични фигури, синтактични маркери, лексикални, граматически, графични и пр. белези), участници (автор, редактор, читател, адресант и адресат, реципиент и пр), алиби и т.н.
"Илиада" на Омир е разказ за Троянската война, която е историческо земно събитие. Авторът превръща тази история в литературен факт и тя веднага се проектира и реализира в още едно измерение.
И за да бъде „объркването” тотално, ще добавя още един щрих – преди да избухне историческата, земна Троянска война, тя вече е била „написана” и осъществена в някое друго от останалите десет измерения.
Цикълът се затваря.
Това е вечната връзка между единайсетте свята, които съществуват едновременно и непрекъснато един в друг.Тъй като нашата триизмерна реалност е в некохерентно състояние спрямо тах, ние не можем да ги видим и осъзнаем с физическите си сетива.Нужно е енергийните потоци да са настроени на една и съща честота, на еднаква дължина на вълната, за да се случи това. Но Принципите действат независимо и въпреки нас и нашите ограничени възприятия във всеки един от световете.
Но да се върна към литературата и в частност – писмения текст, който е моят обект на разследване.
Не твърдя, че разглеждам писателите като престъпници, а читателите – като свидетели(или жертви). Макар че подобна трактовка много ме изкушава. Твърде благодатна почва е за развихряне на въображението.
Но текстовият следовател трябва да се обляга на фактите, с които разполага, т.е. текстът – самото „престъпление”.Направих това отклонение и лека аналогия с работата на оперативния мвр-служител, за да сведа до нещо познато не-познатото.Привличам вниманието на читателя с нещо разбираемо и обозримо, за да изведа след това съзнанието му до не-разбираемото и не-обозримото.
Смятам да спра дотук.Засега. Един такъв бърз обзор за рамките на Триизмерната литература е необходим, за да се изясни ситуацията, в която битува текстът на този етап от съществуването си. Границите му, които все по-често се размиват и нарушават от съвременните автори и които вече напипват верния път към над-текста с неговия органичен над-смисъл.
Петото измерение на литературата се концентрира върху въздействието и проявленията на текста в другите реалности. Трансформацията и въплъщаването на енергията на словото.Неговите форми и значения в останалите измерения. Материализирането му в действителни обекти.
Позната е онази красива словесна фигура – ако в единия край на света пеперуда трепне с крила, в другия му край се разразява ураган.Аналогична е ситуацията във всички светове.Те съществуват на принципа на „скачените съдове”.Нито едно действие, мисъл или дума(текст) в нито един от тях не е и не може да бъде изолирано явление.(За това писах по-подробно в материала си „Кодове на мисълта” – при анализиране на над-смисловите полета в поезията на Васил Балев).
Ако напишете думата „война” върху лист хартия в нашия свят – в една от останалите десет реалности тя наистина избухва.Война, носеща разрушения, страдания и смърт.Съвсем истинска.И няма значение вида й – дали ще бъде дисхармония, или нарушаване на баланса, или срив в равновесието, или черна дупка. Така написаната дума върху белия лист, задължително се реализира на практика.
Друг е въпросът, ако авторът е надарен с метасетива т.е. ако му е позволено да обхожда всичките единайсет измерения. Тогава той е със статут на Наблюдател. В този случай написаното (сътвореното) от него се осъществява по различен начин. То се „прошнурова”, „прономерова” и „запечатва”. Архивира се веднага и не може да повлияе на процесите в нито едно от измеренията.
Но това са редки случаи, защото онези, които се ползват със статут на наблюдатели в тази Сфера се броят на пръсти.
И не, процесът не е еднопосочен – от нас към Другите. Същото се отнася и за останалите десет свята.Ние сме това, което сме, защото там някой творец е „записал” нашият живот такъв, какъвто го познаваме,виждаме и осезаваме.
В тази статия посочвам само най-главното. Аспектите в Петото измерение на литературата са безбройни и разглеждането им не може да се вмести в рамките на един подобен текст. А подробното им изследване и анализиране би отнело много време и сили и изключително умствено и емоционално съсредоточаване.
Основното тук е над-смисъла (М-смисъла), в който е ситуирана литературата като съзнателен човешки акт, и неговото материализиране. Способността му да създава реални обекти и събития. И отговорността, която носи автора за това. Текстът се явява като „преносител” на същността.Ако използвам техническа терминология – той е декодер на Духа.И вече се превръща в над-текст. А теоретиците на тази нова литература би трябвало да се назовават exponens futuro (обясняващ бъдещето) или intellectus futuro (разбиращ бъдещето). И дори videns futuro (виждащ бъдещето). А самата научна дисциплина – doctrina de futuro,теория на/от бадещето (лат.).
Мен – като текстови следовател,т.е. редови служител – ме интересува и ще продължава да ме интересува точно този Дух и неговите проявления във всяко едно от измеренията. И независимо от всички „нерегламентирани дискурси”, винаги ще посочвам истините, когато ги срещна.
Впрочем, именно с това се занимава всеки един от Наблюдателите.