Балади и разпади
Любовта какво иска? Иска да прави семейства.
Семействата обаче искат ли да правят любов?
Те, впрочем, желаят немного – тоалетната и
банята отделно и кухнята малко по-голяма. Те
това и сънуват. Но тях, разбираш ли, този сън
не ги сънува.
Чакай, още не съм свършил. Слушай сега, нали-
вай си, да не мислиш, че на черния ти дроб му
пука за тебе. И на ръцете ти, не им пука за тебе,
и на краката ти, и на всичките ти членове…
(разговор, подслушан, докато си чакам
бирата в кръчмата „При Балканджи Йово”
през късната есен на 95-а)
Не се сънуваме, не се държим
не се мечтаем, то се рече.
Ти видиш, под езика спим
като под чергата – облечени.
И в този ред на мисли и мезета,
докато чакам бирата и пуша,
докато духам пяната отгоре,
додето се пенявя сам, по-
тъвам цял и се удавям в патоса
на този ред от мисли…
А здравата любов между нещата?
А силата, която ги удържа?
А онова, което ме сънува
тъй както аз сънувам него…
Ти видиш – всичко се разпада
и стъпката не търси стъпка.
Понечиш жеста на балада,
а иде грозно, иде тъпо.
Аз сега си тръгвам, става тъпо…
И нозете ми си тръгват, хващат пътя…
И очите ми си тръгват, Боже! тъмно…
И ръцете ми си тръгват, тъй, на пръсти…
И балтонът – гърбом, гърбом,
с празните ръкави…
Очи си нямам аз да се видя
Ръце си нямам да се прегърна
Нозе си нямам да се изпратя