Митко Новков: Изядената ябълка
ИЗЯДЕНАТА ЯБЪЛКА
(101 Управител’ски истории)
Управител’я и Приближените
- Разликата между мен и Приближените е в числото – учеше Управител’я. - Аз не съм Приближен, те не са Управител’и.
Управител’я и Правдата
Веднъж Приближените попитаха Управител’я:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо не харесваш Правдата?
- Защото ми изкълчва името - отговори Управител’я.
Управител’я и Мъдростта
Управител’я обичаше Мъдростта. Тя също го обичаше. Двамата често се срещаха. Говореше Управител’я. Мъдростта мълчеше. Управител’я не търпеше Мъдростта да говори в негово присъствие.
Управител’я и кучетата
Управител’я мразеше кучетата. По този повод той казваше:
- Кучето е най-добрият приятел на човека. Човек обича най-много своите приятели. Но човекът не бива да обича никого повече от своя Управител.
Управител’я и критичната ситуация
Веднъж Управител’я попадна в критична ситуация. Веднага хукна да бяга. След дълго тичане Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо избяга от критичната ситуация?
- Грешите - отговори Управител’я. - Аз не избягах, аз надбягах критичната ситуация.
Управител’я и банките
В банките Управител’я плуваше в свои води. По този повод той казваше:
- Където има пари, има Управител’и. Няма риба, удавила се в морето, няма Управител, ощетен от банка.
Управител’я и бандитите
Веднъж бандити хванаха Управител’я. Той им каза:
- Кажете, о, бандити, защо действате толкова не(у)прави(те)лно! Вие ме държите за ръцете, но така не можете да бръкнете в джобовете ми. Аз не действам така. Знайте: бръкнеш ли в джоба на човек, държиш го цял живот.
Бандитите послушаха Управител’я. Пуснаха го. Той веднага бръкна в джобовете им. Оттогава Управител’я здраво държи бандитите в ръцете си.
Управител’я и милостта
Приближените на Управител’я не говореха без негово разрешение. По този повод той казваше:
- Дадеш ли някому думата, той се У-влича в правото си да говори.
После събира правото с У-то и започва да се мисли за Управител. Милостта не ми позволява да оставям моите Приближени да живеят с илюзии. Затова им затварям устата.
Управител’я и пушенето
Управител’я не допускаше до себе си пушачи. По този повод той казваше:
- Пушенето е опасен навик. Пушачът вади цигара, когато си поиска, запалва цигара, когато си поиска, с удоволствие гълта дима, когато си поиска. Води се единствено от своята прищявка. Но човек не бива да се води от друго освен от своя Управител.
Управител’я и природата
- Като видя цялата тази растителност, хващам се за ножицата - отговори Управител’я, когато неговите Приближени го попитаха за природата.
Управител’я и музиката
Веднъж Управител’я слушаше музика. Внезапно той стана, грабна грамофона и го хвърли през прозореца.
- Един Управител никога не трябва да забравя, че е Управител – каза той на своите стреснати Приближени.
Управител’я и азбуката
Управител’я учеше, че азбуката е изцяло сбъркана. По този повод той казваше:
- Не може нещо толкова важно да започва с четвърторазредна буква като А. Азбуката трябва да започва с У, а най-естествено след нея следва П. 30-те букви също са прекалено разточителство, особено за беден народ като нашия. 9 букви + 1 е оптималното число. Многото букви раждат много мисли.
- Tрябва да се промени и наименованието азбука – продължаваше Управител’я. - Най-добре е новата система да се нарича управка. Прочее, тя вече действа, макар само ние, Управител’ите, да знаем това - заключаваше Управител’я.
Управител’я и гларусът
Веднъж един гларус изпусна естеството си върху Управител’я.
- Изглежда само гларусите знаят истината за Управител’ите - отбеляза Управител’я, докато Приближените го бършеха с усърдие.
Управител’я и Истината
Веднъж Приближените попитаха Управител’я:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо трепериш, когато срещнеш Истината?
- Защото е студена и от нея и(з)стивам – отговори Управител’я.
Управител’я и неговото детство
Веднъж Приближените попитаха Управител’я:
- Кажи ни, о, Управител’ю, ти винаги ли си бил толкова мъдър?
- О, не! – отговори Управител’я. – Мъдростта научих от един стар и учен Управител, който преди много време беше отседнъл вкъщи. Когато го ухапах, той ме удари. Аз изкрещях от болка. На укорите на моите родители старият и учен Управител отговори: “Никой не може да хапе безнаказано Управител, дори дете. Управител’ските ръце може единствено да се целуват.” Тия думи запомних за цял живот и сега съм Управител благодарение на тях.
- Ооо! – възкликнаха Приближените, възхитени от толкова мъдрост.
Управител’я и ябълката
Веднъж една ябълка падна върху главата на Управител’я. Той я вдигна от земята и я изяде. Приближените ахнаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо изяде ябълката? Защо не откри закон?
- Един Управител няма нужда да открива закони. Той самият е закон –
отговори Управител’я.
Управител’я и лъвът
Веднъж, докато се разхождаше в пустинята, един лъв се нахвърли върху Управител’я. Управител’я също се нахвърли върху лъва. Лъвът подви опашка и избяга.
- Кажи ни, о, Управител’ю, как успя да прогониш лъва? – попитаха го смаяните Приближени.
- Нищо по-лесно – отговори Управител’я. - Няма по-голям хищник от човека и аз съм неговият Управител.
Управител’я и грехът
- Няма по-голям грях от този да тръгнеш срещу своя Управител – учеше Управител’я.
Управител’я и Славата
Веднъж Приближените попитаха Управител’я:
- Кажи ни, о, Управител’ю, как понасяш Славата?
- Аз не я нося – отговори Управител’я. – Тя носи мен.
Управител’я и Справедливостта
Когато срещнеше Справедливостта, Управител’я гнусливо запушваше носа си с кърпичка.
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо запушваш носа си кърпичка, когато срещнеш Справедливостта? – попитаха го озадачените Приближени.
- Отвращавам се от миризма на трупове – отговори Управител’я.
Управител’я и доносникът
Веднъж Управител’я се приближи до един доносник и го удари.
- Но защо, о, Управител’ю? – разплака се доносникът.
- Защото снасяш, без да мътиш – отговори Управител’я.
Управител’я и старците
Веднъж Управител’я проведе дълъг разговор с едни старци.
- Кажи ни, о, Управител’ю, защото толкова дълго разговаря с тези старци? – попитаха го отегчените Приближените.
- Защото с всяка тяхна дума ги приближавам към смъртта – отговори Управител’я.
Управител’я и принципите
- Принципът на един Управител е да няма принципи – учеше Управител’я.
Управител’я и нахалникът
Веднъж на улицата един нахалник блъсна Управител’я. На другия ден нахалникът отново блъсна Управител’я. На третия ден Управител’я премина на другата страна на улицата. По този повод той каза:
- Единствената съпротива срещу нахалника е да го оставиш сам.
Нахалството е порок на множеството.
Управител’я и фенерът
Веднъж посред бял ден Управител’я се разхождаше със запален фенер. По този повод Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо се разхождаш с този запален фенер?
И ти ли като Диоген търсиш Човека?
- Да – отговори Управител’я, - аз търся Човека, за да го направя свой
Приближен. Един Управител няма нужда от Човеци, а само от Приближени.
Управител’я и аристокрацията
- Аристокрацията е не(у)прави(те)лно управление – учеше
Управител’я. – Тя е власт на най-добрите, но трябва да управляват единствено Управител’ите.
Управител’я и простите истини
- 2 + 2 = 4 – каза веднъж на Управител’я един от неговите
Приближени. Управител’я го удари.
- Но защо, о , Управител’ю? – разплака се Приближеният.
- Защото 2 + 2 е винаги и само толкова, колкото каже твоят Управител – отговори му Управител’я.
Управител’я и баницата
- Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава – каза
веднъж Управител’я докато си похапваше баница.
Управител’я и мистикът
- Всичко е едно – каза на Управител’я един мистик.
- Управител’ят е едно – отговори му Управител’я.
Управител’я и звукът от плясъка на една ръка
- Кажи ни, о, Управител’ю, можеш ли да чуеш звука от плясъка на една ръка? – попитаха веднъж Приближените.
- Да – отговори Управител’я, удряйки шамар на най-близо застаналия Приближен.
Управител’я и ангелът
Веднъж Управител’я срещна един ангел. Вместо да се учуди, той строго го попита:
- Какво търсиш тук? Защо не си там, където трябва да бъдеш?
Ангелът веднага се издигна в небесата.
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо така строго се отнесе с ангела? Защо го изпъди? – попитаха го разочарованите Приближени.
- Защото той е само един Приближен – отговори Управител’я. – На равна нога мога да говоря единствено с неговия Управител и мой колега – Бог.
Управител’я и часовникът
Управител’я никога не носеше часовник. По този повод той казваше:
- Нищо не може да измери времето на един Управител, защото самият
той измерва времето на всички .
Управител’я и честността
- В честността харесвам единствено отдаването на чест – казваше Управител’я по повод честността.
Управител’я и блудницата
Веднъж една блудница се приближи към Управител’я и го повика. Управител’я чу гласа й и тръгна с нея. Когато се върна, Приближените го попитаха:
- Но защо, о, Управител’ю, тръгна с блудницата? Защо се предаде на повика на плътта?
- Защото това е плът на Управител и на нея никой - дори и аз - не трябва да противоречи – отговори Управител’я.
Управител’я и руините
- Всяко минало ме изпълва със скръб – каза веднъж Управител’я,
разхождайки се из руините на древна цивилизация. – Тъжно е да гледаш в очите своето бъдеще.
Управител’я и рационалистът
- Мисля, следователно съм – каза на Управител’я един рационалист.
- Управлявам, следователно съм – отговори му Управител’я.
Управител’я и петелът
Една сутрин кукуригане на петел събуди Управител’я. След като стана, той нареди на Приближените да заколят птицата.
- Но, защо, о, Управител’ю, такава жестока присъда? Та нали петлите са за това – да будят от сън хората? – попитаха го милостивите Приближени.
- Защото заедно с мен петелът събужда всички останали – отговори Управител’я. – А будността е привилегия само на Управител’ите.
Управител’я и чумата
- Никой от Приближените няма право да надживее своя Управител. Някои от тях си тръгват преди него, всички останали – заедно с него – каза Управител’я, когато чумата отнесе трима от неговите Приближени.
Управител’я и будоарът
В своя будоар Управител’я не допускаше никого:
- Никой камериер не може да усети величието на своя Управител. Тоалетът е майка на съмнението и баща на неподчинението. Хелиогабал е свършил в нужника – учеше той своите Приближени.
Управител’я и художникът
Веднъж един художник пожела да нарисува Управител’я. Управител’я не се съгласи и го изгони.
- Но защо, о, Управител’ю, изгони художника? Защо не му позволи да остави портрета ти за поколенията? – попитаха го културните Приближени.
- Защото за тях няма да съм Управител, а само бивш Управител –
отговори им Управител’я.
Управител’я и астрологията
- Управител’ите приличат на звездите – каза веднъж Управител’я, разглеждайки хороскопа си. – И те като тях управляват хорските съдби.
Управител’я и книгите
Управител’я забраняваше на своите Приближени да четат книги. По този повод той казваше:
- Книгите са прозорец към света. Но за един Приближен светът не може да бъде по-голям от неговия Управител. Книгите вредят, защото смаляват Управител’ите.
Управител’я и лъжецът
- Аз лъжа – каза веднъж на Управител’я един лъжец.
- Аз също – отговори му Управител’я.
Управител’я и нравствеността
- Цялата нравственост на Приближените се съдържа в изпълнението на заповедите на техния Управител. Цялата нравственост на Управител’ите се съдържа в умението им да управляват колкото се може по-дълго – казваше Управител’я по повод морала.
Управител’я и змията
Веднъж Управител’я настъпи една змия. Вместо да го ухапе, змията избяга в дупката си. Приближените се удивиха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо змията не те ухапа? Защо избяга в дупката си?
- Защото позна в мене своя Управител – отговори Управител’я.
Управител’я и слуховете
Около Управител’я кръжаха най-различни слухове. Той ги хващаше и грижливо събираше в хербарий. Управител’я обичаше слуховете да му бъдат по ръка. По този повод той казваше:
- Който не управлява слуховете, въобще не управлява.
Управител’я и съвестта
- Управител’ите нямат съвест. Те имат вестници – казваше Управител’я по повод съвестта.
Управител’я и любовта
- Управител’ят е любов – казваше Управител’я. – За Приближените задължителна, за него самия – единствена.
Управител’я и богатият
Веднъж един богат човек помоли за услуга Управител’я. Управител’я му отказа. Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо отпрати богатия? Защо отказа да му направиш услуга?
- Защото съм Управител, а не слуга – отговори Управител’я. – Услугите са призвание на вас, моите Приближени.
Управител’я и кошмарът
Веднъж Управител’я се разкрещя на сън. Събуди се облян в пот. Загрижените Приближени го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, какво толкова страшно сънува? Защо крещя на сън и се събуди облян в пот?
- Сънувах, че съм Приближен – отговори Управител’я.
Управител’я и сламката
- Човек в беда се хваща и за сламката – каза на Управител’я един мъдрец.
- Управител в беда се хваща и за Приближения – отговори му Управител’я.
Управител’я и философът
- Познай своето незнание – каза на Управител’я един философ.
- Познай своето неуправление – отговори му Управител’я.
Управител’я и Музата
Веднъж Муза посети Управител’я. След като поговори малко с нея, той я отпрати. Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо отпрати Музата? Защо не написа стихотворение?
- Управител’ите никога не пишат стихотворения. За тях пишат стихотворения – отговори Управител’я.
Управител’я и биволът
Веднъж, докато се разхождаха, Приближените видяха един бивол да се валя в калта. Те попитаха Управител’я:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защото този бивол се валя в калта? Защо не отиде някъде, където има бистра вода?
- Защото прилича на вас – отговори Управител’я.
Управител’я и двете риби
- Кажи ни, о, Управител’ю, можеш ли да ни нахраниш само с две риби и пет хляба – попитаха веднъж Приближените.
- Един Управител не храни, той управлява – отговори Управител’я.
Управител’я и лошото предчуствие
Веднъж Управител’я имаше лошо предчуствие. По този повод той каза:
- Горко на Приближените!
Управител’я и Одисей
- Да си Управител е най-великото нещо на света – каза веднъж Управител’я. – Одисей е знаел добре това, след като е пътувал цели десет години към Итака.
Управител’я и eволюцията
- Еволюцията приключи с появата на Управител’ите – казваше
Управител’я.
Управител’я и детето
- Управител’я е гол! Управител’я е гол! – извика едно дете, когато срещна Управител’я.
- Това дете има остър поглед – отбеляза по този повод Управител’я.
Управител’я и шутът
Веднъж един шут започна да подиграва Управител’я. Приближените се възмутиха и решиха да го накажат. Управител’я ги спря и вместо това наказа тях. Те го попитаха:
- Но защо, о, Управител’ю? Защо не наказа шута, а наказа нас?
- Защото той единствен от вас знае защо точно мен подиграва – отговори Управител’я.
Управител’я и Блудния Приближен
Веднъж един Приближен си тръгна от Управител’я. След дълго отсъствие той се върна. Управител’я го прие радушно. Другите Приближени възроптаха:
- Но защо, о, Управител’ю? Защо прие блудника без едничка дума на укор?
- Защото сам е разбрал, че без Управител не може – отговори Управител’я.
Управител’я и думите
- Думите на един Управител са неща за всички останали – учеше Управител’я.
Управител’я и чайната церемония
Веднъж Управител’я присъстваше на чайна церемония. По средата й той стана и обърна чашата с чай. Приближените го попитаха:
- Но защо, о, Управител’ю, обърна чашата с чай? Защо прекъсна церемонията?
- Защото ни кара да забравяме, че няма по-важно правило от Управител’я – отговори Управител’я.
Управител’я и виното
- Във виното е истината – каза на Управител’я един пияница.
- Аз съм истината – отговори Управител’я и нареди да напълнят ваната му с вино.
Управител’я и блюдолизецът
Веднъж един блюдолизец се приближи до Управител’я и поиска подслон. Управител’я го приюти. След няколко дни обаче го изгони. Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо първо приюти блюдолизеца, а после го изгони? Защо не го остави докрай с нас?
- Приех блюдолизеца, защото блюдата ми имаха нужда от излъскване. След като като свърши с тях, блюдолизец повече не ми трябваше. Имам вас, моите Приближени – отговори Управител’я.
Управител’я и правото
- Без правото няма Управител’и – учеше Управител’я.
Управител’я и просякът
- Подайте ми! Подайте ми! – помоли веднъж един просяк Управител’я. Управител’я го чу и милостиво му подаде ръка за целувка.
Управител’я и паяжината
Веднъж, докато се разхождаше, Управител’я видя една паяжина. Приближените понечиха да я скъсат, но той ги спря. Те го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо ни спря? Защо не ни позволи да
скъсаме паяжината?
- Все едно да скъсате мен – отговори Управител’я.
Управител’я и папагалът
- Глупаци! Глупаци! – разкрещя се към Приближените един папагал.
- Тази птица знае какво говори – отбеляза Управител’я.
Управител’я и конят
Веднъж Управител’я реши да поязди. Когато се качи на коня, той го хвърли. Приближените притичаха да помогнат на Управител’я. Той им каза:
- Благодаря ви, Приближени!
Приближените се учудиха:
- Но защо ни благодариш, о, Управител’ю? Та това е наше задължение!
- Благодаря ви не защото ми помагате, а защото не сте коне – отговори Управител’я.
Управител’я и битието
- Битието е в началото на всичко – каза на Управител’я един начетен мъж.
- Управител’ят е в края на всичко – отговори му Управител’я.
Управител’я и съдбата
- Приближените нямат съдба, те имат Управител – учеше Управител’я.
Управител’я и лошото време
Веднъж, докато Управител’я се разхождаше, заплиска дъжд. Вместо да се скрие той продължи да върви. Когато дъждът свърши, Приближените го попитаха:
- Но защо, о, Управител’ю, не се скри от лошото време? Защо продължи да вървиш под дъжда?
- Единственото лошо време за един Управител е, когато вече не е Управител – отговори Управител’я.
Управител’я и свободата
- Няма по-голяма свобода от тази да служиш на своя Управител – учеше Управител’я.
Управител’я и политиката
- О, политика! – молеше се веднъж Управител’я.
- Но защо, о, Управител’ю, се молиш на политиката? Защо не на Бога? – попитаха го религиозните Приближени.
- Молейки се на политиката, аз се моля на своя Бог Отец – отговори Управител’я.
Управител’я и тълпата
Веднъж, докато се разхождаше, тълпата позна Управител’я и бурно го приветства. По този повод той каза:
- Тълпата винаги е била моят най-верен Приближен.
Управител’я и Статуята на свободата
- Хората издигат величествени паметници на своите най-свидни мъртъвци – отбеляза Управител’я, когато видя Статуята на свободата.
Управител’я и лудият
Веднъж един луд видя Управител’я и с ужасни крясъци избяга от него. Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо се уплаши лудият? Защо избяга в ужас от теб?
- Защото позна в мен причината за своята лудост – отговори Управител’я.
Управител’я и Елдорадо
Управител’я харесваше легендата за Елдорадо. Той често караше Приближените да му я разказват. Когато свършеха, Управител’я ги отпращаше. Искаше да остане сам. Тогава смъкваше драперията от стената. Там висеше огромна карта на света с името на неговата страна - Е Л Д О Р А Д О.
Управител’я и картоиграчът
Веднъж Управител’я седна да играе покер с един картоиграч. Картоиграчът губеше непрекъснато. Разярен, той хвърли картите и се отказа от играта. По този повод Управител’я каза:
- Да играеш срещу своя Управител е все едно да играеш срещу смъртта. Накрая винаги си победен.
Управител’я и бръснарят
Веднъж, докато го бръснеше, един бръснар поряза бузата на Управител’я. По този повод той каза:
- Бръснарите приличат на Управител’ите. Понякога не могат да си свършат работата, без да пролеят малко кръв.
Управител’я и формулата на верността
- Няма друг Управител освен Управител’я и аз съм неговият Приближен – изразяваха верността си към Управител’я преданите Приближени.
Управител’я и телевизията
Управител’я никога не гледаше телевизия, но задължаваше всички останали да гледат. По този повод той казваше:
- Управител’ите не гледат телевизия, защото тя гледа тях. Останалите трябва гледат телевизия, защото така гледат своя Управител. Телевизията е памет – помага на хората никога да не забравят, че имат Управител.
Управител’я и простакът
Веднъж един простак обиди Управител’я. Вместо да го накаже, Управител’я го подмина. Приближените се учудиха:
- Но защо, о, Управител’ю, подмина простака? Защо не го наказа?
- Все едно да накажа себе си – отговори Управител’я.
Управител’я и огледалото
- О, Управител’ю! – покланяше се винаги Управител’я, когато се погледнеше в огледалото.
Управител’я и анархистът
- Няма добри Управител’и – каза на Управител’я един анархист.
- Няма добри Приближени – отговори му Управител’я.
Управител’я и пътешественикът
Веднъж един пътешественик посети Управител’я. Той му зададе много въпроси, на които Управител’я отговори с най-големи подробности. Когато си тръгна, Приближените го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо толкова подробно отговаряше на пътешественика? Защо не отговаряш така и на нас?
- Защото е чужденец, защото живее далеч оттук и защото скоро ще забрави думите ми – отговори Управител’я.
Управител’я и магарето
Веднъж едно магаре видя Управител’я и силно изрева. Управител’я също изрева, на което магарето отговори с радостен къч. Приближените се възмутиха:
- Но защо, о, Управител’ю, ревеш като магаре? Защо се държиш също като него?
- Държа се като магаре, защото знам, че не съм магаре. А вие, които не сте уверени в това, се възмущавате – отговори Управител’я.
Управител’я и коминочистачът
Веднъж, докато се разхождаха, един суеверен Приближен докосна минаващия близо до него коминочистач.
- Това носи щастие – обясни той на Управител’я.
Управител’я нареди да го накажат. Приближеният се разплака:
- Но защо, о, Управител’ю?
- Защото ламтиш за мястото ми – отговори Управител’я.
Управител’я и химерата
- Аз съм вашата химера – казваше Управител’я на своите Приближени.
Управител’я и интелектуалците
Веднъж няколко интелектуалци се оплакаха на Управител’я:
- О, Управител’ю, никой не ни зачита! Никой не се интересува от нашето мнение! Никой не се грижи за нас!
Управител’я чу интелектуалците. Взе ги под крилото си. Оттогава никой не ги нарича интелектуалци, а Приближени.
Управител’я и красавицата
Веднъж една красавица мина покрай Управител’я. Приближените я проследиха с възхитени погледи. По този повод Управител’я каза:
- Красавиците и Управител’ите си приличат. Всяка красота рано или късно повяхва.
Управител’я и палачът
Веднъж един палач поиска прошка от Управител’я. Управител’я му каза да си върви с мир. Приближените се учудиха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, защо даде прошка на този палач?
- Давам си надежда, че може би все някога аз също ще получа прошка – отговори Управител’я.
Управител’я и висшето общество
Веднъж висшето общество реши да посети Управител’я. Управител’я нареди веднага да го приемат. Приближените го попитаха:
- Защо, о, Управител’ю, веднага прие висшето общество?
- Защото е общо, макар и висше. А където има общо, има Управител’и. Обществата ме правят необходим – отговори Управител’я.
Управител’я и постмодернистът
- Няма вече Големи разкази – каза на Управител’я един постмодернист.
- Останах само аз – съгласи се Управител’я.
Управител’я и историята
- Човек трябва да се учи от грешките на историята – каза на Управител’я един познавач на миналото.
- Но не го прави – отговори Управител’я, сочейки за доказателство себе си.
Управител’я и гората
Веднъж Управител’я и Приближените се изгубиха в една гъста гора. Дълго се лутаха, за да намерят вярната пътека, но все напразно. Накрая уморени се отпуснаха на земята. Внезапно Управител’я стана и тръгна. Приближените го последваха. Когато излязоха от гората, те възхитени го попитаха:
- Кажи ни, о, Управител’ю, как успя да ни изведеш от гората? Как така внезапно те осени къде е вярната пътека?
- Представих си, че съм Приближен, който иска да избяга от своя Управител – отговори им Управител’я.
Управител’я и езикът
- Който говори езика все едно говори своя Управител – учеше Управител’я.
Управител’я и паразитите
Веднъж паразити нападнаха Управител’я. Той се намаза с газ и те изчезнаха. След като се изчисти, Управител’я изпрати паразитите при своите Приближени. Но преди това им заповяда да предадат всичките си запаси от газ. По този повод той каза:
- Приближените не трябва да знаят, че паразитите могат да бъдат премахвани.
Оттогава Приближените живеят заедно с паразитите.
Управител’я и релативистът
- Не можеш да срещнеш два пъти един и същ Управител – каза на Управител’я един релативист.
- Но където и да идеш, винаги срещаш Управител – възрази му Управител’я.
Управител’я и Смъртта
- Смъртта е Управител на всички ни – учеше Управител’я.