МЕЖДУ ДВА ХОЛАНДСКИ МУЗЕЯ
Правоъгълни полета със лалета
във всички цветове на дъгата
Оградени са с канали които
сякаш са копани
според някоя от
картините на Мондриан
(само една крава се осмелява
да наруши макар за миг
съвършената симетрия
от линии, форми и цветове)
На входа на града
старо сламено столче
оставено пред накривена къща
(за да си го прибере някой в своя дом
да го нарисува на платно
или ако няма време и толкова бои
поне да го фотографира
но без да ползва светкавица)
Облени в червена
дифузна светлина
(като потомки на
Сузана от Рембранд)
девойките от витрините едновременно
показват и крият
своята голота
Ненадейно всичко заприличва на стоп-кадър
Хора които имитират скулптури (за няколко дребни монети)
Някой грижливо е подредил безброй
инсталации от паркирани велосипеди
После всичко прилича на
забавена снимка от фото-финиш
Зад всеки ъгъл се случва
нов пърформанс на велосипед
Момиче с бисерни обици
носи на рамо статив с огромно
опънато платно (сякаш корабно платно)
и на ръждив велосипед плава между каналите
Един дядо със червен тюрбан на тротинетка
влачи огромен дървен куфар
със брашно, терпентин и масло
Над паветата като листовки
за издирване на сериен убиец
кръжат отпечатъци на
неговите осемдесет автопортрета
(но кого да търсим:
детето, младежа или стареца?)
Чува се хор от детски гласове
Със слушалки от музеите, качени на ролери,
повтарят лекциите за старите майстори:
Рубенс знаел седем езика...
Имал седемдесет и седем чираци...
Вермеер умрял беден...
Рисувал само по две картини годишно...
Дори и местният хлебар
притежавал две негови платна...
В левия ъгъл на картината има ръка
записваща песните на Омир...
И Омир имал седемдесет и седем чираци...
Пеел само две песни дневно...
Винсент писал на Тео
че е поразен от гравюрите на Хирошиге...
И хлебарят умрял беден...
Заедно със гласовете през града
се умножава и ехото от картините
На булеварда „Валтер Бенямин“
всички носят вратовръзки със десен от слънчогледи
и фанелки с репродукции на
Ядачи на картофи, Нощна стража,
Час по анатомия или Звездна нощ
В уличката „Рене Магрит“
един чичко със цилиндър
(за който повечето считат че е надуваем)
цял ден повтаря: „Тази лула не е лула!“
На площада „Франс Халс“ всички улични музиканти
държат инструментите като техните предци
На един каменен мост девойка чете съобщение на мобилния
със същата гримаса и същото учудване
като жените които четат писма на
платната на фламандските майстори
Заобиколен с тези картини, все пак ми олеква:
днес е денят в който музеите не работят
Превод от македонски: Роман Кисьов