Фарук Шехич: една-две думи за човека
една-две думи за човека
отворих черепа си
както Антъни Хопкинс на Рей Лиота
с хирургически конец завързах двете криви в мозъка
които прецених че са виновни
за тежкометалните ми мисли
запоих черепния разрез с електроди
като пръстите на анорексичната Калиста Флокхарт
за да не мисля вече за умиращите панди в Сечуан
нито да спасявам китовете
да не мисля за Дружеството за освобождаване на градинските джуджета
нито за работника от Амазония
погълнат от питон докато спял
да не мисля вече и за щраусовата поезия
отидох в джаз клуба
изпих на екс пет халби будвайзер 0,33 л
чаках някой да почерпи
че да ми остане някоя марка за сутрешния хляб и мляко
замаян от бирата като пенливата бразда на речен влекач
омърлян и опикан призори към къщи се затътрих
бесен че нямам пари като Рой Орбисън
самотата ме разяжда както корозията гръмоотвод.
Превод от босненски: Русанка Ляпова