Иван Димитров: Вътрешният човек
Вътрешният човек
Вътрешният човек на човечеството
отива на кино, гледа екшън след екшън,
яде пуканки, пие кока кола,
а после на шопинг,
а после на вечеря,
а после се качва в колата,
а после към вкъщи,
а после телевизията,
а после спи, как само спи,
а после сънува там нещо,
а после събуждане.
Вътрешният човек на човечеството
ходи на работа,
води деца на градина,
хвърчи по задачи,
а после още хвърчи,
а после още задачи,
а задачите,
а хвърчането,
а умората,
а сълзите,
а после,
а после…
(и после!)
Вътрешният човек на човечеството
вече е външен.
(Външният няма как да е вътрешен.)
…и все повече повърхността.
…и все повече хоризонталата.
…и все повече дълбочината я няма.
…и все повече височината я няма.
…и все повече рая го няма.
…и все повече го няма и ада.
…и все повече дори в човека ги няма.
И май вече,
така да го кажем,
май вече няма човек.