ЮЖНО ЧЕРНОМОРИЕ
Сън
на асмата,
която приютява,
но не ражда
вино;
Сън
на смокинята,
която
се точи от лъжичката
в зелено;
Летаргия
на крепостна стена,
която мечтае
за обсадни кули,
а я полазват
пъстри бански.
През портата
с троянски автобуси
нахлуват варвари;
те нямат
нужда от история –
те имат отпуска.
И слънцето.
И пясъка.
По сънни
покриви
подскача
отражението на небе;
подхлъзва се,
потича към морето,
но се изпарява,
щом се целуне с калдъръма.
Врагът е тук –
в съня на Юга.
Поканен
и погълнат,
повръща себе си
след яростно пиянство.
Безсъние
на пяната,
която ненаситно
се люби със брега –
но от утробата й
не излиза
Афродита.
Из "Вавилон"