Гьокченур Ч.

Гьокченур Ч. е роден в Истанбул през 1971 г., а детството му преминава в много градове – Истанбул, Адана, Урфа, Газиантеп, Мерсин, Измир, Анкара, Ескишехир... Учи инженерни науки в Техническия Университет в Истанбул, по-късно защитава магистратура по бизнес администрация в Истанбулския университет. От началото на 90-те години на ХХ век пише и публикува поезия в множество литературни издания в Турция като „Антика”, „Литература и Критика”, „Поетикус”, „Поетичност”, „Думи”, „Ясак Мейве” („Забранен плод”). Негови стихотворения са превеждани на английски, немски, френски, български, шведски, румънски, португалски, японски, латвийски, гръцки, иврит и др. Един от големите му поетични проекти – WorldExpress, реализиран с издателство „Делта”, събира над 50 автора от балканските страни в Истанбул, които участват в литературни четения, творчески работилници за превод на поезия, семинари и др.

Автор е на стихосбирките „Наръчник за всяка книга” (2006), „Гробница на думите” (2010), „С толкова думи на гръб” (2012), Смъртта на природата (2014). Гьокченур Ч. е член на международната редколегия на двумесечното македонско списание за литература и изкуство „Блесок”, издавано и на английски език.

Първите му стихотворения на български език са публикувани в бр. 26 на списание „КРЪГ” през 2006 г. През 2011 г. е гост на фестивала "София: поетики".

През април 2015 г. организира поетическия уъркшоп "Съседи" в Истанбул с участието на Ефе Дуян, Пелин Озер, Селахатин Йолгиден, Мелике Инджи, Стефан Иванов, Цветанка Еленкова, Иван Христов и Людмила Миндова.

Негова поезия в превод на български език е публикувана в антологията "Съвременна турска поезия" в превод на Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсин (Жанет 45, 2014), а през 2016 г. в превод от английски и турски на Цветанка Еленкова, Людмила Миндова, Йорданка Бибина и Стефан Иванов е публикувана книгата му "Паметник на неизразимото" (Смол стейшън, 2016).

• • Поезия

Лютеница

Брашняна супа, черешова ракия и малко време

С толкова думи на гръб не ще изкачиш планината

• Нови стихотворения

Паметник на безцелния смисъл

Известен още като сянката на вятъра

Те всички минават, летен дъжд, влакове, лято

Сенките на природата

Бих искал да не ме целунеш преди да заминеш

Дъжд, който прави любов с гласовете

Целувам те от коленете, които извикваха капка по капка дъжда

Смъртта смята звездите за корички върху раните на нощта