КРЪСТОСВАНЕ
Поех си кръста.
От дърво.
Не е толкова тежко.
Но смущава:
Като търся сърцето,
Напипвам дървото.
Разпятие-бесило.
Стягам си гърлото, врата.
Тогава ми носиш сърце.
Каменно-детско.
Истинско. Синьо-зелено.
Твърдо.
Да го взема?
На зъб?
Под езика?
Да млъкна?
Не ти стига?
Превод от сръбски: Людмила Миндова