Владислав Христов: Занаяти

Владислав Христов: Нови прози

ЗАНАЯТИ

Първият човек, който срещнах на празния селски плащад беше дребна бабичка, облечена в черно. Когато я доближих, без да я питам подхвана сама: “Аз съобщавам смъртта, с това се занимавам. Умре ли някой, отивам да кажа на роднините му. Те ми дадат я яйце, я бучка сирене, и тъй чакам да се гътне следващият, че да се нахраня. Понякога сменям селата, то хора не останаха тук, гладни години, гладни... А ти какво правиш у наше село момче, какъв е твоят занаят?”.