СЛОВОТО ИМА ГОЛЕМИ ОЧИ
Дълго се вглеждаше
ту във свещника със запалени свещи,
ту в някой стих от „Отплаване към Византион”
на У. Б. Йейтс. Заради нещо му пречеше
сянката, хвърлена от запалените свещи
и отново избра светлината
на думите, и забеляза
във светлината им –
неговата сянка вече изчезваше...
Словото има големи очи – си помисли, -
то вижда далече зад себе си...
Превод от македонски: Роман Кисьов