Петър Петров: Един Елин наум

Петър Петров

ЕДИН ЕЛИН НАУМ

Пътувам с влака от Враца за София. Чета „Октомври“ на Елин.

Правя се, че съществувам. Пътувам. Разплисквам се из купетата.

Сълзотворя в средата на април. И си повтарям наум...

Не зная как да се държа, когато не ме обичат,

не зная как да се държа, когато не ме обичат.

Изпадам в залези, подлези и перифрази.

За да се издигна. Над центъра на тежестта.

Над всеки арбитраж. За да се издигна. Някак.

Чета „Октомври“ в средата на април.

И си повтарям. И си повтарям...

Не зная как да се държа, когато не ме обичат.

Не зная как да се държа, когато не ме обичат.

Повтарям си. Чета наум. Общувам.

Изгубвам плът. Докато пътувам с бърз влак.

От Враца за София. Сълзотворя и сея мрак.

Разплисквам се. Из купетата.

Превръщам ги в куплети.

И пея. Сгъстявам се.

Имам си един Елин наум. Сея есен на око.

Сея есен и сълзи наоколо. И пея. Сгъстявам се.

Не зная как да се държа. Когато не ме обичат,

не зная как да се държа. Не зная как.

Когато не ме обичат. Сгъстявам се.

Пътувам. Чета „Октомври“ и пътувам. В средата на април.

Имам си един Елин за единица мярка. Сея есен на око. И пея.

Правя се, че съществувам.