Ана Ристович: За ползата от музиката
ЗА ПОЛЗАТА ОТ МУЗИКАТА
Тъкмо започна времето на промените,
когато управителят на операта реши иронично
да се затвори в концертен роял,
на който с „берета“ проби четири дупки за въздух.
В тези години само стените на празните зали
повтаряха неговите монолози,
пропуснати през музикалното буре в ефира –
За ползата от музиката във време на промени –
Да обърнеш гонг вместо казан в полето,
да вържеш звънци на чувал със сол и брашно,
жълтици и копчета в отворите на тръбите,
буркани с мас и петмез в пианата,
наредени в преддверията
като черни костенурки, вкочанени
при вмъкването на главите им под бронята;
Тайни бележки около струните на цигулките,
навити на кълбо и скрити
до въдиците;
Дете, което няма легло, може
да спи и в преустроен контрабас
И войската ще е по-щастлива, ако
сипват храната й с тамбура,
вместо с малък черпак
Палките за барабаните да се дадат на местната полиция,
защото винаги има кожа, по-опъната от кожата
Заради контрола на мелодията
флаговете да се преместят от шейните върху шапките
впрочем, и музиката еволюира с преселение
от по-долно към по-горно
Колкото повече тишина, толкова повече тонколони,
магнетофонът да долови недоловимите звуци
Да се разбие пазарът на заглушителите,
на лъковете да се окичат флагове
А специалното пространство на преносителя на звука,
на умножителя на изгубения вече тон,
да се остави единствено на мълчаливите стени:
посред неговите амнезии
необходимата дистанция няма да бъде нарушена никога
Музиката лесно се отказва от инструментите
във време на промени, неин е целият свят,
забрави ли оръжията –
Така бърбореше, суха семка в пианото:
управител на опустяла сцена и завеси,
завинаги вдигнати като опънати платна…
Тъкмо избра иронията, когато го свалиха в мазето
огнярски гърбове, портиерски ръце,
понеже полираното дърво е добро за разпалки,
когато залата трябва да се загрее
за пристигането на хора
А клавишите на пианото – като домино – в чувала:
от тях все някой ще измисли
правила за новата обществена игра.
Превод от сръбски: Людмила Миндова