Мария Цветкова: Толкова рядко се сещаме за нея
Толкова рядко се сещаме за нея,
че забравяме какво значи
за какво се използва...
Или тя нямаше предназначение,
тя просто е.
Свободата си остава
съмнителен квартал
високо русо момиче
с ниски изисквания.
Никога за нас,
никога с етикет твоето име.
Свободата винаги някой друг
ни я носи.
И е толкова разсеян,
че тя обикновено закъснява
няколко века.
А когато все пак накрая дойде
притеснена, се сгушва в някое кресло,
и се прави на задрямала.
Колко десетилетия са нужни,
за да дойде тя отново
хваната под ръка с някого...
Ако свободата ни е държанка
намерили сме вечното оправдание?