Толкова рядко се сещаме за нея,
че забравяме какво значи
за какво се използва...
Или тя нямаше предназначение,
тя просто е.
Свободата си остава
съмнителен квартал
високо русо момиче
с ниски изисквания.
Никога за нас,
никога с етикет твоето име.
Свободата винаги някой друг
ни я носи.
И е толкова разсеян,
че тя обикновено закъснява
няколко века.
А когато все пак накрая дойде
притеснена, се сгушва в някое кресло,
и се прави на задрямала.
Колко десетилетия са нужни,
за да дойде тя отново
хваната под ръка с някого...
Ако свободата ни е държанка
намерили сме вечното оправдание?