Стефан Иванов: неопетнено име
неопетнено име
на пати смит
невинността не налучква
тя знае
„правителството умря заради нечии грехове
не моите“
танцува валс боса
на стадион пред десетки хиляди
това не се харесва
на онези
подобни постъпки не са приятни
допада ли ти наоколо
ще се държиш ли подобаващо
ще ти намалим поведението
спазвай правилата
иначе
ще стане една
внимавай в картинката
призована си да не пикаеш в реката
пред парламента се мълчи с уважение
отмести пръст от спусъка на мнението си
не се заседявай в долината на екстаза
не ми улягай
на разстояние от момчета които обичат микеланджело
и фотография кожа и татуси орхидеи и черепи
далеч от момичета и летни канибали
ще се изгубиш
къде ще се търсиш
ще свършиш като бежанците
извън обществото
те чакат от сума ти време
влачи се размазана
с отломки от рокля
зелена мрежа със зашити метални кръгове
косата е воал коленете копнеят кроеж
недостатъците са пролуки за щастие
удоволствието причаква
прави цигански колела
бенката на корема е слънчево затъмнение
китарата е стара гласът не
продължава да не се продава
американка сирийка чернокож български артист
туркиня мюсюлманка еврейка
променливо малцинство в едно тяло с неизменна цел
повтаря благословия
„правителството умря заради нечии грехове
не моите
не си казвайте молитвата
вашата песен е изпята“
празната ръка на невинността
има глас
няма спирачки
протяга се до прегръдка
скрива топката
на света