ЧАША ВОДА
***
Зима е бяла сняг и вятър.
На 50 км от Загреб живеят всеки ден.
Баба и дядо вече 83-то лято и пролет.
Бърне Деан Юра и аз знаем всичко.
Трябва да помогнем после сядаме.
Във Фичото и там цепим дърва.
Берем царевица чистим сняг.
От покрива носим алкохол и.
Други жизнено необходими работи а те на глас.
Деца цял живот чака в хладилника.
И дядо става отваря го и показва.
Кренвирши горчица захар пипер хляб кафе.
Минерална вода сок рибна консерва.
Баба изважда от нощното си шкафче.
Бисквити. Казва кой от вас е чел Спиноза.
И си захапва бисквитка. Деан казва аз бих искал също.
Юра казва чета го в Гюро две моля.
Бърне е заспал но сякаш помърква доволно.
Като се събуди отпи коняк и.
Помоли баба за бисквитка баба вика няма.
Момчетата всичко изядоха тогава всички умряхме
от смях. Баба и дядо заспаха.
А ние бързо се върнахме в белия град Загреб.
Превод: Людмила Миндова