Мелике Инджи: В този момент (фрагменти)

(ЯСЕМИН)

Ясемин не можеше да отговори. Тя винаги е вярвала на Селим. Между тях имаше някаква прозрачна преграда, но Селим беше напълно реален зад нея. Ясемин винаги е вярвала, че Селим е така честен към нея, както не е бил към никоя друга жена. И все пак стената беше от много тънко стъкло и ако тя се опиташе да мине от другата страна, то можеше да се счупи на безброй малки частици и те да наранят душата й. Затова стоеше на дистанция от Селим и му нямаше никакво доверие. Тя знаеше, че не съществува жена, която да си няма своя кутия с тъмни тайни и точно заради това ги избягваше. Нямаше начин да обясни това на Селим, който обичаше госпожа Зюбейде като своя майка. Трябваше й време, за да може да се подготви за нещата, които ще изскочат от кутията.

(ЗЮБЕЙДЕ)

Да бъде Божията воля! Зюбейде взе кутията и се качи по стълбите до стаята си, без да отговори на майка си. Ситуацията щеше да се влоши, ако кажеше нещо повече. Тя взе дневника от кутията и извади химикал от чантата си, понеже не искаше да пълни нов патрон в писалката си. „Скъпи чужденецо, обещавам ти, че ще запиша право и няма да позволя на съпруга си да ми сложи забрадка, понеже изобщо нямам намерение да се омъжвам… Ще видиш,“ тя написа на първата страница и върна дневника обратно в кутията. Заключи кутията и сложи ключа в малко портмоне в чантата си.

(ИСМЕТ)

Всички си легнаха. Исмет не можеше да заспи. Усмивката на Зухал, която му маха на тръгване, остави отпечатък във въображението му. Въртеше се наляво-надясно в леглото си, цялото му тяло гореше и накрая отвори прозореца. Това обаче не беше достатъчно и той излезе безшумно навън, запали цигара и се загледа в къщата на отсрещната страна на улицата. Докато си мечтаеше вратата да се отвори и Зухал да дойде, да го попита за цигара, а после да продължат да си говорят, вратата зад гърба му внезапно се отвори.

(АЙЛИН)

Айлин не отговори. Мурат почака известно време пред вратата й. Айлин се страхуваше да помръдне. Може би трябваше да го чуе какво й казва на излизане от ресторанта и да го остави… Или пък не трябваше, както си беше обещала. Тя не искаше да остави Ясемин или който и да е друг да говори. Защо обаче Мурат прие да намине? Да не би идеалната му връзка да беше в задънена улица? Не би дошъл, ако не беше… Смяташе ли да завърже Аайлин с колана на кимоното й? Леглото изскърца за втори път.

(ЯВУЗ)

Гробна тишина за миг изпълни стаята. Явуз взе чашата от ръката на Зюбейде и я сложи на масата до своята. Имаше чувството, че ще се пръсне на парчета, ако докосне кожата на Зюбейде, която приличаше на фин порцелан. Беше абсолютно невъзможно да се пребори със светлия й поглед.

(МУРАТ)

Реши да остави неудобния стол, когато изпи и последната глътка от уискито в чашата си. Уличните лампи осветяваха картините на стената. Той разглеждаше грешките в светлосенките. После си помисли, че едва ли става въпрос за грешка, а по-скоро художникът е работил през различни часове на деня картината си. Навярно не е бил аматьор, както му се стори на пръв поглед, но той така или иначе избра точно тази семпла фруктиера по същия начин, по който Ясемин предпочиташе простичките разкази, подобни на сапунена опера. И тъй, каква беше реалната история, която Ясемин искаше да разкаже? Пристигането му на това място и събитието, напомнящо историята на Бора и Дилек, го отнесоха и той забрави темата, скрита в романа. Странно беше и това, че ключът за вечерта беше скрит точно в тази тема. Той се усмихна.

(СЕЛИМ)

Селим си запали цигара, след като сложи писмото върху подноса. Едва се сдържаше да не заплаче. И една дума от Ясемин щеше да го обърка и той предпочете да излезе навън, вместо да рискува. Докато ставаше от дивана, погледите им се засякоха. Тя го стрелна, а после бързо отмести очи. "Жени, можеш ли винаги да ги разбереш", помисли си и излезе в градината.

Превод от английски Людмила Миндова