Еудженио Монтале: Слязох, подавайки ти ръка
* * *
Слязох, подавайки ти ръка
поне по един милион стъпала.
И сега, когато те няма,
от всяко стъпало вее пустота.
Колко кратко беше
нашето дълго пътуване.
Моят път продължава,
Не са ми нужни нито случайности,
нито предчувствия,
нито измама,
избавен съм от позора
на вярващия,
че светът е онова, което вижда.
Слязох по милиони стъпала
и ти подавах ръка
не защото четири очи
виждат по-добре от две.
Слязох по тях с теб,
защото знаех,
че единствените верни зеници,
макар и замъглени от сълзите,
бяха твоите.
Превод от италиански: Наталия Христова