Целувам те от коленете, които извикваха капка по капка дъжда
Ако седна
под дървото
и си напиша
писмо,
започвайки така
любов моя,
радост на моя живот,
въшчице в брадата ми,
потръпваща кожа,
орис моя единствена,
целувам те
от бръчките около очите ти,
от коленете ти,
които извикваха капка по капка
дъжда.
Така ми липсваше,
какво правиш, как си?
Писмото,
което мирише
на потни коне,
грозде и небе,
ще ми се да вярвам
е от теб.
Превод от английски Людмила Миндова