Йорданка Белева: Ключове
ТЪРЖЕСТВОТО НА БУКВИТЕ
Всяка дума е гвоздей в ковчега на поета. Това е стих от моя приятел Красимир Вардиев, когото много обичам. Аз лично предпочитам думата пирон. Пирон е и името на философа, който проповядвал пълно въздържание от емоции и чувства. Само така, според него, светът се възприема правилно. И понеже този разказ е за правилните думи от 80-те години, ще ги разкажа с помощта на един пирон, който много яко ме е заковал в детството. При това ме е заковал някак тържествено - на Тържеството на буквите.
За тези, които не знаят, това е денят, когато приключва учебната година за първокласниците. В края на празничната програма се връчват свидетелства за успешно преминаващите във втори клас. Без подобно свидетелство автоматично оставаш на поправителна сесия. Мисля си, че по-лошо от това да повтаряш първи клас, е да трябва да повториш и празничната програма в края на годината. Не, че програмата е толкова ужасна, просто на мен ми е останал един тръпчив спомен как дори буквите се делят на удобни и неудобни, правилни и неправилни. Покрай буквите и ние, децата...
(Целият разказ в Литернет)
Станислава Добрева
Йорданка Белева разказва (преживени) истории. Когато пише от името на своето непораснало Аз, го прави толкова умело, че неведнъж си зададох въпроса как е успяла да запомни всички трепети на детското съзнание. И да ги предаде автентично и по начин, който мен поне успя да върне 20-ина години назад.
Творбите са хармония между общочовешки и философски разсъждения. Красиво съчетание между моменти от живота и тяхната интерпретация, която в главата на всеки човек приема различна форма. Харесва ми формата, която създава авторката, защото е реално изпълнение на имагинерни хрумвания. А подобно умение заслужава адмирации.
Ако и вие решите да се запознаете с „Ключове“, обърнете внимание на детския поглед, който Йорданка Белева отправя към тоталитарния режим, в който е израснала. Не пропускайте и „магьосника от ОЗ“, с който ни запознава в един от разказите. „Внукът на човекоядката“ и „Прахан и прахчета“ също не бива да бъдат подминавани.
Валентин Дишев
Това е книга, в която партитурата на отсъствията е изпълнена с образи, а мелодията на липсите – плътна и осезаема, припомняща, че музиката на дъха не бива да бъде побирана в хармониите на добре акордирано пиано.
Разказите на Йорданка Белева от новата й книга „Ключове“ са нещо като сертификат за докторска степен по читател-ство. След като ги прочетете и ви харесат, вие ще знаете, че разпознавате безапелационно добрата литература. Разказите от тази тъничка книжка, много точно озаглавена „Ключове“ са като опъната тетива точно в мига, преди да бъде изстреляна стрелата. Бъдете нащрек през цялото време, докато ги четете. Защото разказите от книгата разглобяват и после сглобяват света околовас по начин, който досега не ви е бил познат. Така те разглобяват и после сглобяват наново и вашите представи за възможностите на писането.
Йорданка Белева е от твърде малобройната група на писа-телите-откриватели - на нов език, на нови изразни средства, на нова поетика.
И накрая - тези разкази са побрали в себе си толкова искряща поезия, колкото само прозата на роден поет може да побере.
„Ключове“ е сред книгите, към които човек се връща отново и отново. На такива книги в едни по-стари времена казвахме любими книги.
Деян Енев
Вторият сборник разкази на Йорданка Белева потвърждава майсторството й на повествовател, който изпитва наслада от езика и изобщо от дяволитата си власт над целия филологически инструментариум.
Дана знае какво прави – и изгражда фини словесни тъкани, в които прочувствеността на поета се заплита и разплита със строгостта, със смазващата жестокост на разказвача.
„Ключове” би могла да бъде четена като женски, дори съблазнително женствен отговор на, да речем, Господиновите разкази. Или като Павич от Добруджа. И повежда разговора в нови, магически посоки – понякога с ерудитска ирония, понякога с кокетна самоирония, но винаги с благоговение пред езиковата канава на всяка случка.
Марин Бодаков
"Ключове" на Йорданка Белева е като интимно приключение - резултатите са любов или чувство за опустошение, но приключението неизменно си струва. По-тъжна от "Надморската височина на любовта" и по-зряла. Все така увличаща.
Красимир Вардиев