Марина Трумич: По пътеката на предчувствието
ПО ПЪТЕКАТА НА ПРЕДЧУВСТВИЕТО
На поета, изгнаника
Свирачът весел е разпалил
свирнята буйна
на огненото лято
по улици, пътеки,
разбягали се под нозете ни
по дирите на неговото скитане,
летим над покривите на изтерзания си град
като герои на Шагал
все шугави любовници и бивши младенци
носим се, поемаме към „Башчаршия”,
по „Ферхадия” и „Титова”,
чак до Големия парк и омразния
грамаден строеж отсреща
устремени към Мариин двор
ни изпровождат гълъбите,
нашенските чайки,
останки от спомени, от сенки,
с чаша червено вино и шепа маслини
за добър път и за тъгата, дето скита
упорита
по улиците на града, по хълмовете
където не можеш да се изгубиш,
колкото и да бродиш
от сутрин та до мрак, все срещаш
лица ту стари, ту непознати нови
по възтънките мостове
под които тече скромната река
на детството
и тъй нататък
в стила на добре познатия ни стих,
в сянката на облака
се вливаш заедно с града
в росното Сараевско ширине
поле, засадено с блокове и
пронизано тук-таме от някоя каверна,
дупка или рана в тъканта на дробовете,
после се спускаш по моминската река на спомените,
през зрелостта и забравата на старостта
все така, по средиземноморската пътека
както казва един познат писател,
по следите от предчувствие, копнеж и далнина
по Неретва чак до морето край маслинови поля.
Превод от босненски: Русанка Ляпова