Махмуд Даруиш: Фантазия за флейта
Фантазия за флейта
Флейта – нишка от душата, нишка от лъчи или от вечност –
Вечността на ехото. Флейтата простена, стене, връщам се отдето съм
дошъл – обратно,
откъдето съм дошъл без спътник, без отечество,
отечество, събиращо отломките от песента ми.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейта – гласове иззад вратата. Гласове, които се страхуват
от луната,
селската луна. Нима пристигна новината –
новината, че се сгромолясах близо до дома си
преди дъждът да плисне,
дъждът на далнината. И искам от годината –
годината на края, единствено да разпозная аз лика си в оня камък,
камък, който зърна как излизам изпод мамината риза,
стъпалата си примесил със сълзата й.
Сетне от година на година аз прелитах непрестанно.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейта – нашата чупливост, дето крием я, а тя остава видима,
и отминаваме –
отминаваме и възрастта си пропиляваме, търсейки вратата
незаключена,
незаключена врата пред флейтата. Но облакът измъчва се
за съдбините на конете ни. Флейто, ти пробий в скалите пътя ни –
да минем,
да преминем като връщащите се от битка – оредели,
братя по език и кръв оставили.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейтата е краят на нощта ми. Флейтата е нейното начало.
Флейтата помежду тях съм аз и никой друг.
Аз отправям зов единствено към късче от сърцето си, което
съм загубил тук.
Адресът пък е там. Отечеството ми ме иска мъртъв или разпилян
покрай оградата.
Покрай оградата хлапетата ловят трошици от врабчета или пък
парчета от стъкло –
стъклото на ония дни, които се броят на пръсти и на дворните
черници.
Дворните черници в мен умират – не умират,
не умират в клоните. Умира паметта ми.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейтата – изхлипа флейтата, извика флейтата сред палмите.
Палмите ще ни погледнат похотливо. Посребри ни и в сластта
на цвиленето пристъпи.
Аз съм цвиленето, ти си мойта кожа. Погуби ме, погуби ме и меда
на жертвата изпий.
Аз съм жертвата, а ти – кобилите. Ще падам като зов от хълмовете.
А от хълмовете хлипа флейта. И сребро от долините зарида покрай
гласа ми.
И една кобила на страстта
не достигна до върха.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейтата – любовен огън – щом помислим, че умрял е в нас,
умира ненадейно в нас; умира ненадейно в нас каквото сме желали
и ни е желало страстно.
Каквото ни желае, ние го желаем страстно и моето желание
проплаква, плаче като самка хищна,
плачат жичките в кръвта-затворник в мойте думи, за да изкрещя:
Обичам те!, или пък да опиша,
да опиша флейтата, безсилна да се раздели с жена ми.
Но каква е ползата от песента ми?
*
Флейтата издава позабравените рани и подтиква тайната ни към
самопризнания,
към самопризнания за всичко, дето скрили сме под маските.
Обичахме.
Обичахме жените си. И вярвахме във въздуха си и водите си. И
бягахме,
бягахме от края на нещата в нас, когато възмъжавахме.
С митовете възмъжавахме. Заради кого бълнуваме и мечтата своя
предявяваме?
Флейто, нашата мечта дали съкровище е изоставено?
Или пък е въжето на бесилото?
Или пък е луната на верандата,
която в стая няма да остане?
И каква е ползата от песента ми?
(Из "Тя е песен, тя е песен", 1985)
Превод от арабски: Мая Ценова