Анте Поповски: Писмо

ПИСМО

На брега се чуваше божествена музика,

която извикваше дъжд, а се появи потоп,

и след потопа – слънце, и много нещастия после.

Тези, които се спасиха, се преселиха много на изток,

а откакто имаха деца, и тях поведоха на изток,

защото оттам идваше знак, че още нататък е слънцето.

Беше нататък, защото този, който не успее да прескочи

Святото дърво,

ще остане на срещуположната страна на слънцето,

като писмо, издълбано в камък и така забравено.

Превод от македонски: Роман Кисьов