Разсъбличане
Уморено
събличам
всичко от себе си –
всички дрехи, суети и тревоги,
даже трепета, никому непотребен,
само погледа ти –
не мога.
Той
все тъй
ме очиства
от наслоения, дето горчат,
и с небе ме загръща
щедро…
Малко
тъжно е
само,
че все по-назад
остава мигът,
в който ти
спря
да ме гледаш…