КЕЙ
“The green leaf cushions the same dry footprint,
or the child’s boat luffs in the same dry chop,
and we are where we were. We were!”
(Robert Lowell, “The Lesson”)
Когато се свечерява, децата още се смеят, пръскайки се с вода
под изгубените в далечината погледи на баби и дядовци.
Нещо се процежда между нещата, нещо би искало да си играе
с твоите ръце, но се оставя да го открадне водата,
дървета и листа, увити в съучастническа светлина.
Само на няколко крачки олющените стени наподобяват
търпеливи старци,
които изнасят в кроткото шумолене на следобеда
урок по спокойствие.
Лъчите бавно плясват водата - живи пътеводители
по забрадения с отблясъци бряг – радваш се и побягваш
с ожулени колене към будката с лимонада,
прегръщайки форми и гласове и преглъщайки лакомо
отразените във вълната цветове. Палави образи
потрепват още миг на кея и напомнят китайски лампи,
запалени за празника на ведрината.
Превод от румънски: Лора Ненковска