Никола Маджиров: Небето се отваря
НЕБЕТО СЕ ОТВАРЯ
Наследих необозначена къща със
няколко разрушени гнезда
и пукнатини на стената като жили
на възбуден любовник.
В тях вятърът спи
и думите на кондензирани
отсъствия. Лято е
и ухае на отъпкана мащерка.
Монасите привършват броениците,
небето се отваря, за да направи течение
в нашите души.
Дърветата са зелени, ние – невидими,
и само така могат да се видят
нашите неродени деца и нощта,
която прави ангелите
още по-чисти.
Превод от македонски: Роман Кисьов