Пелин Озер: Планината
Планината
Замрази желанието си и го запомни
като далечна планина
I
Той знае само имената на птици и ангели
Той говори езика на търпението
Дъхът му разпалва огън далеч от другите
Интимен е със семената
Той беше сам когато го срещнах
Той отбягва очите ми
Жаба скача в огъня
II
Той ходи само сутрин
Пее по самотните пътеки
И без никой да узнае
Слуша сърцето на дъжда
Пътят към планината
Се събира в шепите му
Ръцете му са по-широки от лицето му
Две сини точки по загрубялата кожа
III
Беше сам когато го срещнах
Запалихме огън заедно
Каза че пламъкът е като вода в нощта
Изяден от думи
Запален от мълчание
Остави очите ни да се отварят и затварят с луната
Остави звездите да се натрупват в тях
IV
Седнахме с лице към планината
Мълчанието заспа между краката ни
открадна ни съня
За момент се питах
Защо е така сам, неспособен да срещне друго око?
Той зави отговора във вятър
„Няма самота, където няма друго око“
V
Наближавайки скалата
Ароматът на бор удари бузата ми
Чух смачкването на игличките
Под леките му крака
Дъхът му влезе във вените ми
Даде ми купа мляко
Топла ягода и мащерка
Той каза скрий събраните си спомени тук; когато е празна
ферментирай всяка изпита капка с поезия
и когато слънцето изгрява шепни на камъните
Превод от английски Стефан Иванов