МОЛИТВА
Господи, видях как пали моето момиче
тъничка свещичка пред светеца си.
Восъкът бавно - и на сълзи - се стичаше,
докато свърши огъня. И угасна живеца.
И прегърнах тогава момичето и се запалих
като вощеница в олтара на вятъра.
И трептя пред него живецът ми, докато то ме
галеше.
И както ме галеше, тръгна след моя приятел.
Но не угаснах, Господи, и не знам, да благодаря ли?
Нагърчи се тялото ми като свещ, накриво
запалена.
И не се ли напълни светът с добри самаряни,
та и аз да навличам тези одежди, отдавна
забравени?
По-добре да поставя сребърник в кутията пред
иконата
и да тръгна да търся друго момиче. И приятели за
убиване.
Пусни Каин по пътищата - като брат да ме гони.
И да ме угаси. Прости му, докато гледа как
восъкът ми изстива.
Из "Един от върха на иглата"