Боже на Фейсбука,
открий ми се.
Боже на Фейсбука,
на чата и на извън чата,
на таймлайна и на сега е януари,
на добавяне на работа, университет,
на състояния, на снимки и на тегли си късмет,
на събитие на живота, и на събитие на смъртта,
искам Боже от тебе деца.
Боже на Фейсбука,
открий ми се, моля,
всеки ден тука е два,
и само днес,
и само утре е твоята воля.
Боже на Фейсбука,
на рожденните дни, на игрите,
играем всички играем, но далеч от звездите.
Боже на местожителство и на адреса,
на семейството, на псевдонима,
и на следващата нам блестяща поетеса.
[на дейността и на приложението, на страниците,
на смирението]
Боже на Фейсбука,
на цитата и на откритието,
на редaкацията и на възгледите,
религиозни и политически,
на скромността и на харесванията - космически!
Боже на Фейсбука,
към тебе имам аз страшна молба,
върни ми стария профил, върни го, точно сега!
Стоя пред твоята мощ, хипнотизиран,
сърцето е свито, гърбът ми прилежно бродиран,
със статуса на века и на столетието,
със частицата на речта, с глагола и междуметието,
а ти си стоиш на Небето Проклето,
а ти си стоиш на Небето Заето,
и не подозираш, че аз Боже, копеле,
незнам отгде взето,
ще ти извия врата,
ще те целуна в устата проклето.
Боже на Фейсбука,
обичам те.