Петя Хайнрих: Хляб и кино
Ароматът на прясно изпечен хляб
взриви спомени
зад оградата надничат краката ми
в лачени черни обувки
с катарама от истинско сребро
и белите чорапи
лъснали на коленете ми
русалка съм
русалка с къдрави коси
и въшките на времето пируват върху
трапезата на несресаната ми глава
пред магазина бе паднал мъж
разплут и разкрачен в прашен панталон
с риза на каре
ръцете - с дланите нагоре
към ококорено синьото небе
кръжаха ли над него конските мухи?
и го задминаваха с торбите
първият умрял на живо
какво незабравимо кино!
стискам стотинките и чакам да се изпече
плът от плътта на детството
Из "Литни, хвани ме", 2012 г.