КАК СЕ Е ПОЯВИЛА ЛЮБОВТА
Имаше на земята един змей и една змеица. Те не се познаваха. Всеки от тях си готвеше храна, оправяше си къщичката, гледаше телевизия. Понякога се срещаха, но не си обръщаха внимание...
Веднъж змеят си помисли:
- Ако литна мнооого на високо, ще стигна слънцето и... ще мога да си отхапя от него!
Помисли си го змеят и веднага го направи. Стигна до слънцето и си отхапа едно малко резенче от него.
Случи се така, че същата мисъл премина и през главата на змеицата. Тя се извиси високо, високо и... лапна друго резенче слънце. Малко пареше, но това не е проблем за змейовете и змеиците. Те и без това си бълват огън. А на слънцето пък нищо не му стана защото слънцето си има достатъчно много слънчеви резенчета.
След всичкото това обаче, змеицата и змеят изведнъж заблестяха. Нещо ги загъделичка и не им даваше мира. Литнаха нагоре, нагоре и крилете им сами ги отведоха на един и същ планински връх.
- Не мога без теб! – каза змеят.
- И аз без теб! – отвърна му змеицата.
И това силно ги учуди, защото до този момент любовта не бе известна на никого...
Оттогава стана ясно, че като достигнеш слънцето и си отхапеш от него, слънчевите му резенчета носят любов. А всеки влюбен, от своя страна, заблестява като малко слънчице.