Анте Поповски: Един самотен човек
ЕДИН САМОТЕН ЧОВЕК
Един самотен човек,
жив отпечатък на камъка.
По-скоро ще падне звезда,
отколкото той да промълви дума.
Мислеше: всяка дума
може да е последна!
Човек – след човека!
Мислеше: думата е душа,
която пътува през вечността,
семе, което не гние.
Каква светлина оставяш след себе си?
В коя пустиня се заселваш?
Какъв вятър заповядваш да духа
по моретата, о ти, Слово,
който може да е твой последен,
Човек след – човека?
Ти мълчиш – звездите те преразказват:
о, мълчанието на любовта –
мълчанието на смъртта!
Превод от македонски: Роман Кисьов