Владислав Христов: Коледен разказ

Владислав Христов: Нови прози

КОЛЕДЕН РАЗКАЗ

Защо лудият събираше изхвърлените коледните елхи - никой поне в началото не разбра. Той ги чакаше край казана за боклук, като скъпи подаръци и веднага ги отмъкваше в гарсониерата си на петнайстия етаж. През един мартенски ден, лудият излезе от входа с препълнен чувал. Избра си голяма локва край пътя и го изсипа до нея. Цяла камара от борови иглички. Скри се зад едно дърво и зачака. Една по една лястовичките започнаха да прииждат. Хващаха по една игличка в човката си, потапяха я в калта, после мигновено отлитаха. След няколко дена под прозорците на блока увиснаха първите лястовичи гнезда. Кварталът се оживи - кучетата започнаха да се чифтосват, котките родиха по няколко пъти през пролетта. Дойде Коледа и си отиде. След празниците край казана нямаше нито една елха. Всеки я пазеше за лястовичките. Те пък следващата пролет изобщо не се появиха.