Хуан Хелман: Жалба по гургулицата на Бъч Бъчанам
жалба по гургулицата на бъч бъчанам
горкият бъч бъчанам доизкара свойте дни
в грижи за сляпата си гургулица и в отказ да се вижда с хора
от солидарност към крилатото което обичаше и гледаше
което понякога му пърхаше на рамото и ронеше
мек звук на сини портокали търкулнати в небето
или на демони изправени върху гърба на плъх
на каменни маймуни уловени в крачка
“о гургулице – казваше й бъч бъчанам – мила ти е слепотата
и аз сърцето си превърнах в слепота за да
летиш около него и да си наблизо”
ала всичките тленни работи всичко което
се дъвче гълта смуче пие вкусва
със здрача го налягаше и о тежкò на бъч
тежкò на бъч
а той:
сънуваше пустинята осеяна с говежди черепи
дворци от мимолетен пясък и стихваща върху земята пепел
надиплянето (като змийска плът) на времето в Мелъди Спринг
предците дето не усещат ни болка нито болката от смърт
и разговарят на протяжен жълт щастлив език
като на шията златиста примка
и нощ след нощ сънува бъч бъчанам
додето не разбра че ще умре
кревата си на юг обърна легна с гръб към небето и написа
върху гугутката да го заровят към небето с гръб
и тук лежи с гръб към небето гледа всичко което качва се и слиза
в Мелъди Спринг таз люлка на отрепки дето
гугутката заколиха изпекоха оглозгаха
и с християнски ужас осъзнаха
че откъм блюдото се взира в тях
със спомени в очите
Превод от испански: Нева Мичева