Чарлз Симич: Срещу всичко това, което нахлува
Срещу всичко това, което нахлува
Най-добре е да бездействаш,
особено в четвъртък,
и да отпиваш вино, докато изучаваш светлината:
как старее, пожълтява, бавно побледнява
и след това се колебае вечно
пред прага на нощта,
която би могла да донесе първата слана.
Хубаво е тогава да има жена около теб,
а две е още по-добре.
Остави ги да си шепнат
и да те гледат с усмивка.
Остави ги да си навият ръкавите и да си разкопчаят
малко ризите,
тъй както го заслужава този добър, стар сумрак,
и малкият ученик,
който влиза в почти тъмната стая
и сега гледа с широко разтворени очи
как големите си вдигат чашите към него;
опиянената, червенокоса жена,
с плътно затворените очи,
която като че ли ще запее или заплаче.
Превод от английски: Пейчо Кънев