Доменико Бранкале
Доменико Бранкале – италиански поет, преводач, артист и изкуствовед – е роден през 1976 г. в малко селце в област Базиликата. Поделя живота си между двата града Болоня и Венеция. Автор е на поетичните сборници „Кучета и свине” ("Cani e porci", 2001), "O jacc di ‘ll uòcchie" (2002), "Canti affilati", 2003), „Костницата на слънцето” (2007), „Горещо пладне” (2013) и „Неуверени хора” (2013). Редактор е на книгата “Кристина Кампо: В образи и думи” (2002). Помага при превода на немски език на друг италиански поет – Албино Пиеро ("Messer in der sonne", 2003). Превел е на италиански книги на Чоран, Джон Джорно, Мишо и Клод Роайе-Журно. Един от създателите на книгата-списание "‘a camàsce". Творческите му търсения на собствен глас и стил са довели до успешно сътрудничество с различни автори. Той споделя, че „всяка среща в търсене на думата е като ежедневно пресичане на мост, огрян от лунна светлина.”
Поезия
Интервюта
Дълго се опитвах да определя кой е първият ми поетичен спомен. Все още мисля за това и ми е трудно да го открия в периода преди петнайсетата си година. Може би защото в родната ми къща нямаше книги и никой в училище не ме е насочвал към тях. Така или иначе има преди и след поезията. Когато бях на четири, преживях земетресение. Спомням си всеки миг от ноемврийската вечер, помня как изведнъж изражението по лицата на възрастните затрепери. В онзи ден в мен се отвори някаква врата, през която единайсет години по-късно щеше да влезе първото стихотворение, отпечатало се в паметта ми. Бяла корица, Джордж Байрон и два стиха. Първите два стиха, които една приятелка ми прошепна в ухото и те и до днес кънтят в душата ми: „Океанът, езерата и морето лежаха спокойни, нищо не смущаваше тишината на пропастите...
Доменико Бранкале